Енциклопедията „Рьорих и България” е прървият по рода си опит в БГ-НЕТА да запознае читателя с малко известни исторически факти, интерпретации и изводи свързани с тази фамилия станала легендарна още приживе. Изследването е направено след обстойното проучване на културния взаимообмен между семейство Рьорих, българската интелигенция и политическия елит през целия XX век.

Николай Рьорих става известен в България още с първите си публикации от 1899 г. Бидейки художник, археолог, академик, председател на „Мир искусства”, той поддържа кореспонденция с български културни дейци, между които са: Сирак Скитник, Борис Георгиев, Николай Райнов. Така, постепенно, част от посланията на Рьорих, негови картини и стихове са публикувани в българската преса, излизала през началото на XX век.

Между 1924 и 1925 година, само няколко месеца след издаването им в Берлин, в България се превеждат първите издания - Зов и Озарение от научно-философския труд, останал в историята под името “Агни Йога”. Тези четиринадесет тома, съдържащи в себе си зачатъци на една нова удохотворена наука, са записани от жената - спътницата и вдъхновителката на Николай Рьорих – Елена. Тя също подържа кореспонденция с издателите и преводачите на Живата Етика, както още е наречено философско-етичното учение.

Пет години по-късно, през 1930 г., група интелектуалци, начело с Николай Райнов създават Българска Асоциация Рьорих /БАР/. Асоциацията работи много активно до началото на Втората световна война. Организаторите й създават български Комитет по “Пакта Рьорих” /подписан през 1935 г. в кабинета на президента на САЩ Ф. Рузвелт/ и активно разпространяват новината за този хуманен акт.

Междувременно, през 1932 и 1934 г., художникът Борис Георгиев - Варненеца посещава сем. Рьорих в Хималаите и взима участие в работата на създаденият от тях институт “Урусвати”. Именно там той е вдъхновен да нарисува и впечатляващата си картина „Буда се явява на Александър Македонски”. След завръщането си от Индия „Варненеца” продължава да рисува още по-запленяващо. Започва да пише и много материали за българската преса, като същевременно изнася сказки.

Постепенно, между Рьорих-обществата в България, Латвия, Югославия, Америка и други държави се установяват тесни връзки, които са едни от обектите на изследване в предложената енциклопедия.

През 1954 г. ЮНЕСКО  приема като официален документ едноличната идея на Н. Рьорих, известна като “Пакта Рьорих”. Тогава България е не само една от първите държави ратифицирала документа, но и една от немногото страни, продължили активно да разработват и допълват пакта в последвалите десетилетия.

През 70-те години, без да подозира, целият български културен елит, ръководен от  Людмила Живкова в качеството си на председател на Комитета за култура, успешно реализира много от философско-етичните идеи на сем. Рьорих. Създадени са мащабни национални и международни програми, между които: „Програма за естетическо възпитание на народа”, “Хармонично развити личности” /започнала с “Година на Рьорих” /1978/, Международна детска асамблея “Знаме на Мира”, “1300 г. България”, “Урусвати” и др. Благодарение на това, България е на 4-то място в света по брой на оригинални картини /над 400/ на Николай Рьорих, щедро подарени от Светослав Рьорих. Тези картини и много документи са дарени при условие да бъдат постоянно  експонирани, с цел да се създаде Международен “Рьорих” център – една идея изпреварила времето си с десетилетия.

Така, след повече от десет години, през 1993 г. в нашата страна започва дейност новосъздаденото Рьорих движение, което приема щафетата от 30-те и 70-те години. Днес успешно действат няколко Клуба, Сдружение, Центъра в различни градове /София, Пловдив, Варна и др./. За наша радост има стотици симпатизанти на идеята за „Мир чрез Култура” и хиляди проявяващи интерес към “Вселената Рьорих “.

 За тях, за всички интересуващи се от живота и творчеството на сем. Рьорих и за бъдещите Приятели на Рьорих е тази енциклопедия.

Целта ни е постепенно да разкажем за хората, които пряко или косвено са работили със сем. Рьорих от началото на 20 век /около 200 души/, за програмите и идеите свързани с България /около 120 статии/ и за значението на някои от основните картини, рисувани от Николай и Светослав Рьорих, намиращи се в България или показвани на изложби.

Животът на сем. Рьорих се преплита по интересен начин с творчеството на Елена БЛАВАТСКА – друга легендарна фигура от втората половина на XIX век. Нейната съдба също е тясно свързана с България. Посещавайки нашите земи, точно когато там "Апостола на Свободата" Васил Левски вече е запалил огъня на революцията, „Великата бяла йогиня” както я наричат индийските брамини, изследва и се възхищава от уникалната ни култура, откривайки невероятни прилики с древноиндийската. Именно мадам Блаватска е един от първите все-още ненадминати изследователи на индоарийските ни корени. Взимайки под внимание всичко това, част от материалите закономерно преливат, докосвайки живота и творчеството на Елена Блаватска, връзките с България и сем. Рьорих.

Като всяка развиваща се система и нашата Енциклопедия ще се допълва с нови факти и документи. В плодотворните взаимоотношенния между сем. Рьорих и България има немалко неизяснени или спорни факти и мнения, които ще се радваме с общи усилия да анализираме и изясним. Енциклопедията е отворена за нови факти и материали, които ще допълват наличната база данни, като се надяваме да помогнат за създаването на бъдещия БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР РЬОРИХ.